Компостиране - екологичен начин за набавяне на полезни торове за градината

Компостирането е най-полезният и екологичен начин за набавяне на полезни торове за градината и същевременно ефеикасен метод за справяне с битовите биоразградими отпадъци. Компостирането е продължителен процес - растителните и градински отпадъци се нуждаят от поне една година, за да се разградят, но след това разполагате с особено ценен тор и то безплатно!

 

1. Какво се съдържа в компоста?

При процеса на компостиране се извършва естествено разграждане на отпадъците, което протича в среда, наситена с кислород и без неприятни миризми. В процеса активно участват бактерии, гъбички и други микроорганизми, като са необходими също влага и постоянна температура

Различават се три етапа в процеса на преобразуване на органичните материали до компост – разграждане, превръщане и узряване, като всеки от тях се извършва от различни групи организми. На всеки етап участват различни микроорганизми, които усвояват за храна определени химични компоненти при разграждане на отпадъците. 

 

 

2. Какъв компостер да изберем?

Класическият компостер се изгражда от дървени летви. Размерът трябва да бъде с ширина около 1,5 метра и не по-висок от 1 метър. Използвайте вид дървесина, която може да се справи с процеса на гниене на компоста възможно най-добре, например лиственица. Съвременния вариант на този компостер се състои от алуминиеви профили, лесни за сглобяване и устойчиви на атмосферни влияния и стареене.

Съществуват и варианти, изработени от качествена, рециклирана пластмаса. Те са устойчиви на атмосферни влияния и UV лъчи, а също така имат капаци, които предпазват от неприятни миризми. Снабдени са с отвори за отлична вентилация, спомагаща за процеса на компостиране.

 

3. Правилното място

Компостът се нуждае от частична сянка. Прекалената сухота вреди на микроорганизмите и причинява пресъхването на компоста. Освен това не трябва да се поставя в дупки или ями, където е възможно да се появи преовлажняване. По този начин се затруднява и вентилацията, което може да доведе до нежелано гниене. 

Идеалното място е полусенчесто, където почвата вече е богата на хумус. По този начин микроорганизмите, важни за процеса на гниене, могат по-добре да се „преместят“ в компоста. Дъното на компоста остава естествено отворено, така че почвените организми да не остават затворени.

 

4. Какви отпадъци да компостираме?

Можете да компостирате следните отпадъци: плодови и зеленчукови остатъци, яйчени черупки, утайка от кафе, картон, градински отпадъци (клони, есенни листа, изсъхнали саксийни растения и нарязани цветя и др.), чаени листа и чаени торбички. Подходящи са и за рециклиране на материали като органичен памук.

В компоста не бива да попадат: частици от животинска храна (привличат вредители), хлебни изделия, мазнини и масла, кости, пепел, пластмаси, метал, кожа, обработено дърво, плевели със семена, заразени части от растения.

 

5. Как да поддържаме компоста?

След като компостът се напълни за първи път, изчакайте и вижте. С течение на времето купчината се разпада и кондензира. Това влошава снабдяването с кислород. 

Доброто аериране на вътрешността на купчината, което се постига чрез редовно разбъркване, е необходимо, защото микроорганизмите, преработващи биологичната маса, се нуждаят от кислород за жизнените си функции.

Винаги обръщайте внимание на съдържанието на влага в купчината компост. При по-дълги периоди на дъжд трябва да се покрива, а пък при суша - да се полива. Представа за влажността на материала може да се добие, като се стисне в шепа. От него не бива да протече вода, а да наподобява изстискана гъба за миене.

Забележка: Ако цените много фина почва, ще пресеете компоста през сито за прехвърляне и ще изхвърлите груби материали.

 

6. Кога е готов за употреба?

При зрелостта на компоста се разграничават три етапа: пресен компост, зрял компост и компост. 

Първият все още е в ранна фаза на процеса на гниене след около три месеца, поради което много от добавените материали все още са разпознаваеми. Въпреки това, той вече може да се използва за култури, които се нуждаят от много хранителни вещества (например домати, картофи или краставици).

Зрелият компост се развива след около шест до дванадесет месеца. Той има тъмен, почти черен цвят и съдържа само няколко останки от съставения материал (напр. парчета яйчни черупки). В идеалния случай той се пресява преди употреба. Зрелият компост е идеалната добавка за всички тревни площи или зеленчукови лехи.

 

 

Съвет: Използвайте ускорител за компост

Ускорителят за компост е отличен помощник. Той намалява времето, необходимо за образуването на компост. Препаратът съдържа комбинация от безопасни, полезни бактерии и ензими, които по естествен начин се разпадат органичен произход на отпадъците. Позволява бързо компостиране на кухненски и градински отпадъци, окосена трева и паднали листа. 4 супени лъжички от препарата разредени в 4 литра вода са достатъчни за отпадъци от 50 литра.