Теракот може да се положи почти навсякъде върху тънък слой лепило, стига основата да е стабилна, равна, суха и чиста от вещества – като мазнина, прах и стари бои, които биха попречили за сцеплението на лепилото. За тази цел се отстранява всичко от основата и се заравнява със саморазливна замазка. Основи, които имат силно хидроскопични свойства, се третират първо с грунд и се оставят хубаво да изсъхнат. При поставяне на теракот в банята и други мокри помещения се нанася допълнителна хидроизолация. В противен случай влагата ще нанесе щети. В BAUHAUS може да закупите специални хидроизолационни системи.
2. Разпределение на теракота
В правоъгълни помещения разпънете замерващ шнур в средата на пода – успоредно на страничните стени. Първата редица плочки се подрежда по нея. Следващата е по продължение на задната стена. За да добиете впечатление от готовия резултат, наредете плочките първо без лепило.
Ако размерът на теракота и фаянса е еднакъв, залепете първо фаянса. Така фугата на стената може да съвпадне с фугата на пода и се получава хармонична линия.
3. Обработка и рязане на теракот
За точното рязане на теракота се препоръчва машина за рязане на плочки. Зарежете плочката на желаното място с машината и след това я счупете през прав ръб или с помощта на специални клещи за чупене на плочки.
За изрязване на плочката в края или в средата направете с помощта на свредло за камък множество дупки, една до друга, в рамките на предварително начертаната от вас форма. Отстранете внимателно надупчената част с клещи с извити челюсти или счупете свързващите части с чукче за плочки.
Нанесете предварително забърканото лепило равномерно върху пода и го разнесете с гребена. Поставете плочката върху лепилото, натиснете я леко или я зачукайте внимателно с гумен чук.
За да се получат еднакви фуги, използвайте разделителни кръстчета. Те не се премахват, а просто се покриват с фугин. След като сте положили теракота на целия под, оставете лепилото минимум 12 часа да се втвърди.
Внимание: Забърквайте винаги само толкова лепило, колкото може да употребите в рамките на 30 минути.
5. Фугиране на теракот
След като се втвърди лепилото, може да преминете към фугиране: Пригответе фугиращата смес според предписанията на производителя и я излейте поетапно върху чистия под. Нанесете фугина диагонално на фугите с маламашка за фугиране или гумена маламашка с дълга дръжка. Повторете многократно за да сте сигурни, че фугиращата смес е проникнала навсякъде, и че фугите са равномерно запълнени до ръба на плочката. Отстранете остатъците от фугина върху теракота с влажна гъба, която трябва да измивате със студена вода и изцеждате периодично.
Ако все пак по повърхността остане лек циментов филм, може да го отстраните най-рано след две седмици със специален препарат. Информирайте се в BAUHAUS, кой препарат е най подходящ за вашите плочки.
Разширителните и свързващите фуги, както и тези в ъглите не се фугират. Те се облепват с хартиена лента от двете страни и се запълват със специален силикон, за да останат еластични. За целта отстранете остатъците от лепило от тези фуги и им нанесете специален грунд. Той служи за обезмасляване на основата и за по-доброто сцепление на силикона. Започвайки от ъгъла, нанесете силикона по продължение на фугата. Напръскайте го със смес от веро и вода, която може да напълните в бутилка с пулверизатор. Отстранете излишния силикон с шпакла за силикон и минете внимателно с пръст по продължение на фугата, за да я загладите.
Изчисляване на необходимите материали
Съществува една много проста формула, с чиято помощ се определя необходимото количество теракот:
Квадратурата + 5 % загуби при рязане (+ 10% ако полагате теракота по диагонал) + 5% за резерва
Размер на зъбците на гребена
Размерът на зъбците на гребена, с която се разнася лепилото, се определя от големината на плочката:
- 50 до 100 мм = 3 до 4 мм
- 100 до 200 мм = 6 мм
- 200 до 250 мм = 8 мм
- над 250 мм = 10 мм
Видове лепило за плочки
Колкото е по-твърда основата, толкова са по-малко изискванията за лепилото! Кодът на опаковката (примерно ромбоиден знак за флексово лепило или код от букви/цифри) помага при избора на подходящото лепило:
C = продукт от цимент
D = дисперсионно лепило
R = двукомпонентно реакционно лепило
1 = нормални изисквания
2 = повишени изисквания (двойна здравина на сцепление)
Допълнителни символи (за специални свойства):
F = бързо втвърдяване
T = лепило за намалено свличане
E = удължено време за ползване след отваряне (само за C2 и D2)
Фугиране чрез изливане на фугиращата смес
Особено интересен вид придобиват подови настилки от начупен естествен камък чрез изливане на фугина. Забърканата смес не се разнася, а се излива направо в различните по ширина фуги (5 до 50 мм), също и малко над ръба на плочите. След около 30 до 45 минути излишната фугираща смес се отстранява с мистрия. После фугите се заглаждат с влажна гъба и ръбът на плочите се почиства.
Клас на износване
Гланцираните плочки се разделят на 5 класа на износване (матираните по принцип са по-устойчиви на щети и износване, но са податливи на петна от мазнини и олио). Може да запомните, че колкото по-гланцирани са плочките, толкова са по-неустойчиви:
Клас на износване 1: Обикновени стенни плочки
Клас на износване 2: Стенни и подови плочки за лека експлоатация - например в банята
Клас на износване 3: Подови плочки за средна експлоатация - навсякъде в дневната, с изключение на кухнята, коридора и терасата.
Клас на износване 4: Подови плочки за по-голяма експлоатация – за кухня, коридор и тераса
Клас на износване 5: Подови плочки за особено голяма експлоатация – за обществени сгради
